автор: angar

Разхождах се в хайдушкия балкан,
и там,
върху разцъфнал в жълто дрян,
внезапно кацна сврака дългокрака.
От първи поглед още ми хареса:
игрива, стройна, дългоопашата.

И аз ѝ кàзах:
- Сврачке, приближи!
Коя си, как си, що си - разкажи?

Тя кàза:
- Аз съм сврака-поетеса.
Из “ХуЛите” подхвърчам и подскачам,
с поети и поетки се закачам,
и ако стих случайно ми хареса,
в гнездото си в тигана го отнасям
и върху него яйчице си снасям.
И после ги изпържвам на омлет -
храната ми на пародист-поет.

Извиках:
- Сврако, как не те е грях –
да пържиш пиленцата неродени!
Кажи ми – нямаш ли от Бога страх?

Отвърна свраката:

- За грях не се тревожа.
Нали във планината няма сврак,
аз снасям яйчица неоплодени –
те само за омлет са отредени.

- Е, щом като е тъй, тогава може!

Но да запомниш занапред:
не съм Пангар, а съм Ангар!
И може да не съм "у ред",
ала съм истински поет!