Във късна есен се събуждат птиците,
забравили да отлетят на юг.
Късно е, за да ширя зениците
и да те търся в тъмнината тук.
Светло е, ала е само в спомени,
нахлули в мойта самота.
Есента е с толкова листа отронени!
С тях мога да се ския от света,
облечен във палто от злато..
от хиляди и няколкото края
да дочакам зимата, в която
за ново лято ще мечтая.
На книгата ми тъжни са кориците,
написани, като че ли от някой друг..
***
Във късна есен се събуждат птиците,
забравили да отлетят на юг.
Blaze