автор: Crusader_

Вятър през клонака вее
мирис на отминали лета,
пролетно - нашарено копнее,
за живот, и слънце, и цветя...

Корени опърпани и сиви -
пръстите извити на старик,
помнят дни далечни,
волни,
Диви!
И впиват се със немия си вик.

А морето - в бяло се завило,
тихичко се моли за покой
сън сънува - синя свила
с дъх на чайки и прибой.

Споменът за огнените релси -
аромат на мак и допир на лъчи
Лято дивно, Ти къде си !?
Пищно-везани, цъфтящи дни...

Измама! Или сън... А инак - преспи...
Преспи! И едни,
притворени широко
някак странни
вперени във лятото
очи...