автор: 0805

Тя

Няколко пъстри погледа окръглят пространството й
в летящо килимче.
Тя го възсяда,
размахва клечките, с които току-що
е погълнала парче сурова риба с ориз
и кисели краставички,
от лютото по езика й думите стават
остри, екзотични, гръмогласни,
от устата й димят отминали любови,
прелитат над съседните маси
и клъвват с човките си нечии уши.

Той

С безупречна стойка сменя поредната чиния.
Празна като главата й – мисли си,
служебната му усмивка се разхожда
по извивките на тялото и петната
върху душата й, покланя се леко
срещу течението от развихрени думички,
те разрошват очите му, устните, плъзгат се
към слабините
и замръзват.
Каква ли суша те превърна във пустиня?

Аз

Гледам. Виждам. Чувам. Слушам.
И за пореден път се убеждавам –
не обичам суши.