автор: GoranMalevski

Знаеш ли, без тебе не мога да дишам...
Очите ти - пълни с тъга и тревога...
Простичките неща, за които не пишем...
И Магдалена е била грешна пред Бога...

Безспорно съм смъртен. Какво ще ми вземеш?!
Може би вричане? Много ли струва?!
Стига ми вечер да присядаш край мене...
Стига ми Душата Душа да целува...

Да, аз съм грешен, земен и плътен!
Очите се скриват, когато запея...
Аз просто вървя и следвам си Пътя,
но зная, че само чрез тебе живея...