Пустинята се стелеше
пред нас,
като жива по пътя ни
труден,
който нелеко от зноя
изминахме...
Пот миеше лицата ни,
пясъкът немирен
влизаше във дрехите ни
където свареше-
навсякъде...
Стадо камили сега е
леко
притихнало
в арабската нощ,
разперила е
черна пелерина
обсипана със звезди
бисерни
и Луна сърповидна
сребърна
гледа към нас
и леко усмихва се...
Нежно красиво е...
В оазиса
в смарагдено зелено
на растителността-
живителен остров
в морето от пясък
край нас е
и ние сме
в тишината също
дъх притаили...
Водата скъпоценна,
като златото
прекършила е
жаждата ни
на мига
щом сме устните си
потопили
за влага жадно водата
отпивали...
Наоколо е
вълшебно красиво,
като в старовремска приказка....
Lina Vira Assa Amy