автор: katbalu

Проклета есен , с костеливи клони...
Студени листи, нежелаещи мастило..
Обличаш цял хербарий от шаблони...
Почти не вярваш че и лятото е било...

Във джобът ти танцуват персеиди...
Избухва красотата от виталност...
Две кестенчета, пясък , шепа миди
събуждат в есента порой от ярост...

Но, кой ли изгрев есента ще смръзне?
И, кой ли залез пламва от студено...
Кой може срещу зимата да дръзне!
Ти, можеш слънце! В дланите стаено!