автор: pandatek

Дали някога ще мога да ти кажа
какво всъщност си направила за мен
не знам, но плахичко опитвам
с мастило в тоз дъждовен ден

Няма да изреждам хилядите,
не - милиони пъти,
когато ти опора си ми дала,
кога с усмивка, а понякога с гняв
с пот и сълзи си създала
моята личност, разум, нрав.

И кавото има в мене грешно, мамо
не от теб съм наследил,
не от батко или от баща ми,
сам го в мене засадих.

И със грешното се боря, мамо
закрилен винаги от теб
знам, че бдиш над мойто рамо,
макар физически далеч.

И да знаеш, скъпа мамо,
че и до края на света,
винаги ще те обичам само
и никога не ще се аз боя

Винаги да си щастлива!
За всичко ти благодаря!