автор: valiordanov

С кръв рисувам синя тишина
която в битието ми прозира.
Животът си тече като река,
а тя пък през пролуки се провира.

Греба с веслата за да продължа.
Синьото от всякъде ме дебне.
От блясъка на тихата вода
си мисля, че замахът е последен.

Потта ме милва сякаш съм дете.
Зад мене чувам ехото да стене.
Напред пък неизвестното расте,
а в него има болки и проблеми.

Напредвам, но не търся своят край.
Течението също ме увлича.
Не съм готов за бъдещето май
щом то със нищо днес не ме привлича.

И няма как за отдих да се спра,
че дъното не стигам със греблата.
Рисувам просто синя тишина
потапяйки веслата във водата.