автор: rupani

Аз съм революционер по душа. Драмата ми е, че нямам революция. Вярно, около мен кипят всякакви революции, но аз не участвам в тях. И те затихват.
Как да участвам в революцията на съседа, решил от безгласна да стане гласна буква и да мръзна с него вън, когато го изгони жена му? Как да участвам в революцията на сина ми, който е решил да не учи? Или в революцията на уличния пес Малчо, който се бори срещу наличието на домашни кучета? Като го взема за домашно куче ли? Благодаря! Вече си имам три такива. Пък и каква революция ще е това за Малчо? От борец срещу тиранията да стане тиранин. Не върви. И домашните си кучета да изгоня на улицата не върви. Макар, че неведнъж ми се е приисквало... Не са това революции достойни за мен. Така е и с повечето революции, които се вихрят около мен. Не си струва да участвам в тях. А вътре в мен кипи, кипи!
Друга революция искам аз, не такава, дето после изяжда децата си. На такива сме се нагледали от каменната ера насам. Не ща аз да съм като Че Гевара, революционер заради самата революция - майката му е бой да става... Искам аз реално да видя промени, трайни промени искам аз, ама къде ти, то за толкова века история всичко вече се е извъртяло пред очите ни, всякакви варианти сме виждали, само истински промени не сме виждали. Е, някой бил убит, някой обеднял, друг забогатял,... това промени ли са?
А душата, душата! - За нея нищо не се е променило. Да сте виждали циганин революционер? Не сте. Циганите вярват в душата.
Друга промяна искам аз, и моята революция е дълга, бавна и постепенна, почти еволюция можем да я наречем. Защото душата ми е вечна, а такова голямо нещо като душата, особено когато почти не е ясно какво представлява, трудно се революционизира...
Знам, знам, вие знаете какво е душата, лесно можете да ми обясните, но аз на такива обяснения съм се наслушал, не ги ща. Лесното обяснение прикрива или незнание или незаинтересованост.
Ако изчезнеха лесните обяснения поне... Ето това щеше да е революция.