автор: valiordanov

Два песа разговаряха във парка
маркирайки една топола млада.
Единият бе абсолютна куча марка,
а другият с две титли и награда:

"Защо излагаш кучешкото име?" -
въпрос зададе онзи пес от сой .
"Такива като тебе много има!" -
нечакал отговора, продължи пак той .
"Гладът те е превърнал сякаш в котка.
Дори мухите плашат те, нали?
Ти нямаш вече кучешка походка
и нямаш обоняние дори...
Аз съм шампион и то по всичко.
Мен хранят ме с каква ли не храна.
Живея в лукс, а ти си все самичко
и всеки те подритва из града..."
Но, помиярът не изчака дълго
насмешките си той да продължи:
"Е, да, но ти си вечно вързан,
а аз преследвам своите мечти."
Обърна се и тръгна. Не пролая.
Това е разговорът им до края.