автор: mig

Денем е с цвета болнав
на тревицата под камък:
от щурчета щури май
сутрин нужда никой няма.

Но когато падне мрак
и пътеките затрупа
и най-смелият юнак
търси дом или хралупа,

а то вдига глас така,
сякаш то крепи небето.
Става чудна вечерта,
щом засвири вън щурчето!