автор: pureblack

Един угасващ понеделник,
почиства скута си -
от седмичният прозаичен край.
а той е драскал с нокти - по душата му,
безброй значения на думичката... рай.

Понеделникът тактува песен - за начало,
и други са притихналите цветове.
Краят само с черното чертае -
смисъл - водещ... никъде.

Посядам на тревата, есенно оплешивяла.
Изпуснала съвсем съзнателно безбройните си семена.
Въздъхвам, и приветствам зимната раздяла,
смъртта изпращаща и тръгнала с Живота... под ръка...