автор: Remembrance

Разбуди я побутване по рамото и женски шепот.
Едва отвори очите си. Умората от големия преход беше потресаваща.
Жената от кервана се усмихваше, преклекнала точно пред очите й. Безкрайно милият й образ изпълни сърцето й с топлина.
- Ела с мен.
Тя кимна и се наддигна от постелката.
Оазисът беше оживял. Хората щъкаха напред-назад, усмихваха се, кимаха й. Тя се озърташе учудено.
Жената я поведе извън оазиса. Изведнъж в далечината тя съзря очертанията на голям град и ахна удивена.
- Не очакваше да видиш това, миличка, нали?
Тя кимна многократно, едва овладявайки бликащите сълзи.
- Не се отчайвай - каза нежно жената.
- Някой ден ще си бъда у дома - прошепна тя, преглъщайки тъгата си. - Знаеш ли, аз съм половин душа.. - добави тихо.
- Половин? Къде е другата половина?
- Остана назад. Тя не можа да тръгне с мен.
- Защо?
- Защото не можа да мине през решетката.
- Половината ти аз е там някъде, назад, сама? Каква решетка? Не можеш да пристигнеш у дома, ако не си цяла! Няма как да намериш посоката, ако твоето аз не е заедно.
Тя се възпротиви.
- Един ден ще се върна за нея.
- Но най-големият ти страх е, че няма да се справиш с това да я измъкнеш от там, нали?
- Кой е този град? Защо ти не си там, защо обикаляш пустинята?
Жената се усмихна.
- Този град е твое видение. Ти го създаде. Това е твоята сила.
- Искаш ли да дойдеш с мен там?
- Аз съм направила своя избор. Този град няма да е жив за мен. Но за теб - да. Следвай следата с твоя спътник и никога не се отчайвай.
- Ще се постарая. Бих искала наистина да дойдете с нас. Ти и твоят спътник.
- Трябва да те връщам обратно. Не забравяй видението, когато се събудиш. Помни го винаги.
- Когато се събудя? Та аз....

Той беше седнал на постелката до нея и сълзи се стичаха по бузите му.
- Какво има? - подскочи тя и го прегърна.
- Помислих, че съм те загубил - раменете му се разтресоха и тя ги притисна към себе си.
- Кога? Защо? Аз бях тук?
Той поклати глава тъжно и категорично.
- Не, нямаше те.... нямаше те и аз те търсих навсякъде....
Тя преглътна тежко.
- Не се страхувай. Бях тук през цялото време.
Той кимна и я притисна силно до себе си.