автор: xer-t

Колко чадъра са достатъчно на улицата за да завали дъжд?
Нима е необходим порой, за да видим
човешкото лице на града?

Колко сълзи да пролеем, Боже,
за да се роди поема?
Защо поне стиховете не валят
като из ведро в душата на самотника?

Как така някой са създадени за дъжд,
Целуват се под чадърите и рисуват лика
на любовта в локвите?
Несправеливо е да не познават дим без огън и
безнаказано да се подиграват на капчуците.

Как така думите ни опустяват, щом
излезем на площада на делата им?
Нечовешко е да ни стълпява повика за дъжд
и да ни дели мокротата в очите!


Нали всички идваме на света
еднакво безпомощни,
като капки от мрака на облаци
и съдба -
да изчезнем в пръстта?!