автор: LeChevalier

Това е моят опит за превод на втория сонет на Пиер дьо Ронсар (Pierre de Ronsard) от сбирката "Смъртта на Мария" (Sur la mort de Marie).
Самата сбирка съдържа четиринадесет сонета и няколко стихотворения в строфична форма.

На френски съм запазил, както е прието, оригиналния правопис на автора.

Terre, ouvre moy ton sein, et me laisse reprendre Mon thresor, que la Parque a caché dessous toy: Ou bien si tu ne peux, ô terre, cache moy Sous mesme sepulture avec sa belle cendre.	Разтвори се, да взема сега позволи ми, земя, свойто съкровище, скрито под теб; или нека се вее над мен онзи креп, що се вее над нейните кости любими.
Le traict qui la tua, devoit faire descendre Mon corps aupres du sien pour finir mon esmoy: Aussi bien, veu le mal qu`en sa mort je reçoy, Je ne sçaurois plus vivre, et me fasche d`attendre.	Защо, в страшния час ти живот подари ми. а пък нея беляза с печата свиреп? Нека с нейното тяло се спусна в Ереб! Докога ще очаквам смъртта, о кажи ми!
Quand ses yeux m`esclairoient, et qu`en terre j`avois Le bon-heur de les voir, à l`heure je vivois, Ayant de leurs rayons mon ame gouvernée.	Бях щастлив кога нейните чисти очи на земята разпръскваха свойте лъчи; за душата ми здраво държаха те ключа.
Maintenant je suis mort: la Mort qui s`en-alla Loger dedans ses yeux, en partant m`appella, Et me fit de ses pieds accomplir ma journée.	Мъртъв днеска съм аз, че смъртта ме призва, във очите ѝ влизайки, да!, затова нека с нейните стъпки деня да приключа.