автор: rupani

Колко е хубаво! Хората пеят в полята, песента им се издига в простора, подема се от звездите, те я пренасят във Вселената, а Вселената се разтапя от сладост и от небето завалява шекер.
Шафранена луна се е оцъклила над изумрудени поля, птички пеят влюбено; влюбени се търкалят по тревата, разнася се кикот; а някъде там пропява петел. Таласъм се свива страхливо между чувалите с червясали орехи, баба плюнчи края на конец, а внуче спи сладко до огнището и сънува боб чорба. Събужда се земята, разпуква се като добре опечена погача, кметът изчислява приходи на лоена свещ и се зъби ехидно над черните си тефтери, а жена му през това време се чеше където не я сърби. Село е, можеш да се удавиш в него, всичко мирише на любов, кокошките спят, спи и конят, и каруцата спи - неразтоварена. Сънят върлува над живи и мъртви, таралежите се събуждат, а змиите се свират в дупки; последната ракия вече е изпита и кръчмарят пише поръчка за бира. Сутринта замирисва на нафта, пристига първият автобус, разцепва района с рева си и кметът сладко заспива. Идилия, Дядо Стоян седи с павурче на разклатената пейка и не знае на кой свят се намира, а бабичката му го кълне под мустак и се прозява; и същевременно дъвче нещо с двата си зъба, и същевременно мете с едната ръка, а с другата меси хляб. Някой я чеше по гърба, а тя няма трета ръка, събира две и две, и се обръща и първата й среща за деня със свръхестествена сила е осъществена. Никого не вижда, така и трябва да бъде, тя е на осемдесет и три и е нормално да й прихлопвят дъските. Селото се изпълва с живот. Кавал засвирва, кози замечват, кокошки закъткват, луната още се вижда... и досадата е пълна.
Но, от друга страна... Пенсиите са ниски. Безработицата е висока, има сомалийски пирати, има мутри, бакалинът удря в кантара, няма социална справедливост и националния отбор все пада. Няма перспектива, има неграмотност, всички млади бягат на Запад, останалите не ще да раждат, а от Изток идва жълтата раса. Идва 2012, хората можело да ги клонират, на някой му откраднали бъбрека, а гърците пак протестират. Никой не може да хване Бен Ладен, никой не може да спре кризата, никой не ще да лети до Луната и никой не казва „Стига!”
...Къде тук е досадата? Няма я!
Колко е хубаво!...