автор: k2

Всяка вечер се влюбвам безумно, отхвърлен и отритнат, после „Да, Да Да” и накрая пушим от екрана, простете, вече не пушим, а се гледаме влюбено, додето минат надписите. След това ме разстрелват „лошите”,
но аз оцелявам някак си, ставам по-силен, защото са избили семейството ми и нямам какво да губя и наказвам същите „лоши” като истински ангел на възмездието, додето новото ми „семейство”, представено като начало от дългокрака кака, с която съм се запознал на второ сюжетно ниво, се качва до първо такова и иска да споделим залеза след уморителното трепане.
Сюжетите на моя ежевечерен телевизионен катарзис са безбройни, но се въртят около темите любов, предателство, отмъщение, като циганета край бостан.

Всяка сутрин заедно с доброто утро ме пресреща поредният зализан задник с две големи кофи – от едната направо сипва помия срещу култури, политики, принципи, тези и антитези, а от другата кофа със златен варак поръсва поредната беззъба измишльотина, призвана да „ме оправи” културно, политически, морално, но задължително безболезнено, интелигентно и все по-често „по европейски”. От това се оригвам на шпек и се почесвам на едно място.

Всяка събота и неделя съвременни гладиатори на финансови и физиологични допинги се опитват да ме забавляват с изумителното си желание да постигнат абсолютно ненужни неща, като да уцелят, вкарат, прескочат или взаимно си извият вратовете. И действат със завидно настървение.

По всяко време на деня и нощта ме облазва билбордната загриженост от непознати хора, които твърдят, че са моите банкери, моят застраховател, моят пластичен хирург, моят личен душеспасител, поръсват ме с прах за пране с парфюм и без, огащват ме с дамски превръзки без нужда от такива, и ме убеждават, че за няколко – колко - дребни стотинки ще ме заведат да видя седемте чудеса на света с бонус (ако избера ВЕДНАГА) някое от трийсет и шестте „осми” чудеса.

В скривалището ми от книги се промъкват модерни малолетни магьосници, безмислостни разбивачи на тайнствени кодове, откриватели на математически доказателства за всичко – от пазарните принципи на общата ни здравноосигурителна солидарност до Бог.

На белият лист на деня ми е написано от едната страна „нов, нова, ново”, от другата страна „епоха, надежда, бъдеще, кола, къща, бизнес”, като е оставено на мен да проявя свободна воля и да свържа с линия което с което трябва и искам. Елементарен тест за безумие.

Чувствам се призован да консумирам, преработвам и изхождам все повече потоци от храна, напитки и информация, за да съм в крак с идващата ера на Водолея, примерно, или поредната рецесия на кризата или криза на рецесията или и двете в комплект „три в едно” с глобалното затопляне.

Някак си все още удържам на атаките на безбройните движения, течения и спонтанни граждански сдружения, с които искат мен, моя глас, вот, подпис, органи, разделен боклук или просто присъствието ми около смъртния одър на наистина справедлива кауза.

Умни хора се опитват да поумнят и мен, като ми обясняват колко ме обича Бог срещу скромна лепта, колко ще ме обича Вселената, ако я използвам като каталог за покупки, колко ще ме заобичат всички, ако съм или не съм едикакъв си с едикакво си. Дори и аз съм щял да се заобичам, защото априори са приели че се мразя.

А аз не се. Даже се чудя дали да не стана Месия.

Само се чудя и само в тоалетната, където творя чудеса.