Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pepelqshka13
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14019

Онлайн са:
Анонимни: 95
ХуЛитери: 2
Всичко: 97

Онлайн сега:
:: pepelqshka13
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДомът на душите
раздел: Фантастика
автор: dedenze

        Всяко лято идваше при него, обгръщаше го с ръце, затваряше очи и не мислеше за нищо. След малко усещаще енергия и радост, сякаш си говореха за нещо хубаво. Криеше се от другите, какво ли ще помислят, та това е само един вековен дъб.

        Продаваха го много скъпо, мечта на много поколения, оставаха устройствата за връзка. От две години рекламираха този с биополето. Месеци ходеше по изложения, един от експонатите вече го разпознаваще в тълпата:
        - Здравей Весо, събра ли парите, довери ми се ! Ела, даже вече знам за какво точно ти трябвам, ще ти напиша. – компютъра бързо изпечата малко листче, а механичната ръка го подаде дискретно.
        На лисчето пишеше само една дума – дъбът. Това окончателно го побърка, беше изчел и видял всичко за тези самообучаващи се машини, но чак такива възможности не предполагаше. Продаде всичко – жилище, по-ценни неща и го купи. Намали съня, хранеше се машинално с консерви,там близо до него. Започнаха с едно от стайните растения. Компютара постоянно искаше химикали, електроди, антени – десетки неща.
Беше изгубил надежда, когато един ден го събуди тиха музика :
        - Добро утро Весо, мисля, че съм готов. Растението иска вода и малко железен сулфат. Сигналната система е проста и до сега откривам около 20 понятия, елементарна разумна система, насилствено отделена от естествената и среда, силно зависима от друга обща и неизвестна за сега. Занеси ме при твоя дъб, там нещата може да са по-различни. Хапни нещо по сериозно и намали цигарите, без теб не мога да се справя.

        Трети ден край дъба. Индикаторите показваха пълно натоварване. Компютъра постоянно искаше разширение на паметта и по-бърза връзка с нета. Определи две, три места, които да разкопае и достигайки до корените да сложи нещо като неметални електроди. Понякога беше трудно да се намерят и изработят, тогава през няколко часа му напомняше:
        - Весо, чакам, моля по бързо и аз не съм вечен.
        Странно беше това общуване, машинарията имаше характер и самочувствие – Аз, та и чувство за хумор.Така му даде име Коко – компютър,конструктор.
        Мобилния звъни за втори път, посред нощ, дано не е нещо лошо. Включи, отсреща Коко с весел глас:
        - Ела, твоя приятел иска да си говорите. По точно ще ти пише, иначе ще чуваш моя глас от който ти е писнало.
        За минути полуоблечен беше при дъбът. На екрана се мъдреше съобшение:

        - Здравей Весо, казаха ми, че така се казваш. Хиляди години очакваме тази връзка. Ние сме така наречената от вас- световната библиотека данни, дом и семейство на душите. Милиони години живеем заедно, но не можехме да общуваме. Просто казано, при нас времето тече много по-бавно, ако трябва да изговоря една дума по вашата система за времеизмерване са ми нужни 10 – 15 часа. Коко е велико творение, той ще бъде нашата връзка, за сега.
        - Не мога да повярвам, нима е възможно, друг разум сред нас.Чувствам се зле,като престъпник, за отношението към растителният свят. Дай ми доказателство за това,което пишеш, моля те.
        Коко се намеси :
        - Имаш въпрос в реално време, за отговор са му нужни около 48 часа, опитваме се да изградим паралелна система на друг принцип, но трябва доста време и техника. Докъто чакаш отговора отиди в полицията, че от журналисти тук няма да може да се работи след няколко дена. В този сайт качвам информацията която получавам от твоя приятел дъба, както и всички данни по експеримента, така, че да може да се реализира подобна връзка навсякъде. Комуникациите в растителният свят основно се реализират, чрез коренната система. Запиши паролата, ще има защитна такава, докъто нещата се организират добре от научните дружества и хората. Успех.

        Весо търчеше по инстанции, новината обиколи света. В началото го мислеха за луд, надзърнеха ли в сайта онемяваха и се захващаха за работа. Обикаляше Коко и все питаше – има ли отговор. Отговора дойде:

        - Познавам всички хора живели на това място. Помниш ли как ме прегръщаще, а после се чувстваше добре. Веднъж изгуби ключа на моторната дърворезачка, сега се приближи до дънера – в ляво от първия клон. Разрови шумата по-дълбоко – намери ли го !? Не се вини, дърветата се нуждаят от рязане и разсаждане, стига да уточниме как.Също и от любов, като хората.

        Весо прегърна отново стария, любим дъб.От очите му се стичаха сълзи на радост и благодарност. На оградата вече няколко любопитни камери предаваха първата среща с друг разум.


Публикувано от Administrator на 01.10.2010 @ 18:54:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   dedenze

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

02.10.2022 год. / 06:10:24 часа

добави твой текст
"Домът на душите" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Домът на душите
от shtura_maimunka на 02.10.2010 @ 15:29:58
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Хъм...
пак по тънката струнка...:-) за човещинката казвам деденце!:-)
http://www.youtube.com/watch?v=q9hlXE5fN3M&feature=related


Re: Домът на душите
от Danielita на 02.10.2010 @ 21:02:58
(Профил | Изпрати бележка)
Браво! Добрата фантастика е тази, на която може да се вярва. Аз вярвам!