автор: theheart_ofthefire

Всяка вечер
точно срещу сряда,
точно срещу три часа
драсвам само три думи
и ги завързвам за опашката на вятъра.
Разказаха ми, че когато се наскита
прашен и задъхан,
с изтрити обувки и скъсана риза,
той идва при теб.
Мислех си, че тогава
ще видиш трите думи,
закачени на опашката му.
И после ще дойдеш.
Към мен води една малка пътечка,
по която стенат
натрошените ми сънища
и последните погубени китари...
удавих ги със себе си
във себе си.
Знаеш ли, понякога си представям
как ще ти кажа,
че прегръщам дърветата
и си мисля, че някой прегръща мен.
А после те рисувам с пръст във въздуха,
рисувам душата ти...
Ако я почувствам някога
някъде,
ще ти го изпея,
взимайки гласа на русалките...