В градчето ни, сега обезлюдено,
разказва се история една:
То някога било голямо село,
а къщите му - пълни със деца.
Дедите ни, орачи и пастири,
желали силно техните деца
да са грамотни, затова решили
училище за тях да построят.
И някъде след Първата световна,
събрали с волни помощи пари,
в строежа включили се доброволно
и труд усилен почнал да кипи.
Но левчета броени свършват лесно
и кмета трябвало, за да върви
строежа, от Просветно министерство
да иска със прошение пари.
Събрание направил на мегдана,
та депутация да изберат
от хора умни, в София голяма
прошението те да отнесат.
В състава: попа, даскала и кмета,
и бирника, защото знаят как
се влиза в разни важни кабинети,
та повече пари да им дадат.
Ала преди решение да вземат,
поискал думата и бай Иван.
И той, стопанин работлив и честен,
предложил в групата да е избран.
Попитали, как може да помогне
неук човек на селски първенци?
Човек разумен сред глави грамотни,
помага работата да върви!
Разсмели се, избрали го в състава.
Заминали и само за три дни
помогнал бай Иван с каквото трябва
и върнали се с нужните пари.