автор: vicont

Сънят тази нощ е желан , като смърт за обречен.
Мрака с нокти раздран, във конфликт е въвлечен.
Предизвиква и иска дуел в диалог многопластен,
Нечувано дързък и смел е врагът неподвластен.

Блестят мисли остри ками и пронизват до кокъл.
Титаничната битка гори, между Фройд и Софокъл.
Тишината ранена кърви, аз от нерви съм вкиснал,
а душата саката боли, в шепи сега съм я стиснал.

Горят тази нощ кандила в тежък въздух -тамянен.
А под купола божи страхът, гост е мой постоянен
и разплита кълба от дилеми за отвъдната вечност.
Пак наливат ръце изпотени, чаша огнена течност.

Вървят- не броя часовете! Чашите с водка броя...
Сладко спят враговете! Аз с бутилката буден стоя.
Непривично, дори неприлично ще съм мъртво пиян,
Сатаната се хили себично, с дрезгав смях неразбран!

Сьнят тази нощ ме осъди, както Бог... младенецът.
Утрото пак ще го бъде, знам ще е трънен венецът.
Отдавна заспали сте вече. Нищо сънят ви не струва!
Бедни, наивни човече! И покоят с пари се купува!