автор: Rodenavlotos

На светлата памет на Захари Стоянов

Морно ожъдняло
в пътя си далечен
тук се е поспряло-
пътник разсъблечен.
Спряло се на склона
под звънтящи жици-
българска икона,
пъстропера птица.
Майстори резбари
сън не са заспали,
та резбата стара
погледа да гали.
Нощем под звездите
с тънка свирка свири-
своя летописец
още в мрака дири.
Върху склона стръмен,
с устрем на момиче,
боси кълдъръми
към реката тичат.
Грозде под лозници
жадно слънце пие.
Под стрехите птици
домове си вият.
Тук се е родила,
тук е оживяла
Йовковата мила
лястовица бяла.
……………………….
Медвен упорито
с пошлото се бори.
То е напористо.
Трябва миротворец.
Как да съчетае
новите гаражи
погледът ти смаян
с еркерни етажи?
Бързотечна бара
пъстри черги вие,
а до нея фара
на колата трият.
Как да го приемеш,
как да го преглътнеш?
Днескашното време
влачи тиня мътна.
…………………………..
Медвен ще се справи
с днешните ни страсти.
Корените здрави
не търпят контрасти.
Вятър ще повее
в старите върхари
И ще оживее
в сенките Захари.