автор: ulianka

Това е здравата ни пъпна връв.
Разкъсваме я цял живот със зъби
и се надяваме, че с литър кръв
ще се откупим - няма да ни съдят.
Това е пулсът по венозна плетка -
проводник сляп на страховете,
че е назаем всяка жива клетка
и чака въздух влят от дробовете.
Това е бъдеще от пръст пожарено -
засукало гнева от болката кърмаче,
от сушата в гърдите ни нахранено.
То чака дъжд, за да заплаче.
Това е нашата любов неслучена -
по Фаренхайт и дай да студенее,
когато я наритват като куче.
Но търси хоризонт, за да изгрее.