автор: ma_gi

- Ти дойде!
- Да. Искам да се науча да плувам…Тази нощ!
- Изхвърлям удавници…и е пълно с потънали кораби… Стой на брега – безопасно е!
- Много дълго бях там…. Видях надменния присмех и мълчаливата ти ярост…
- Това е моята битка.
- Знам, че ти ще надделееш… а аз не мога да плувам…
- Иди си!
- Късно е! Оставих предрасъдъците. Гола съм… и настръхнала…
- Не усещаш ли студа?
- Така е само в началото… Душата ти ме обгръща - галеща, мека, всепроникваща… Молекулите се преплитат и танцуват…Чуваш ли музиката?
- Чувам грохота на битката в мрака...Тъмното е навсякъде!
- Но е далече. А тук е луната. Тя те беляза с лунна пътека… ако можеше да я видиш! Как искри и проблясва, и как превръща тъмнината в индиговосиня магия…
- Толкова си близо! Но брегът е все по-далече…
- Там не мога да плувам.
- Ще ти взема нозете, на които си стъпила. Ще е трудно…
- Ще следвам лунната пътека!... Лесно е! Толкова е лесно! И леко! Без нозе, които дърпат към брега…
Заедно с делфините и русалките…