автор: Hunterszone

Иглите на много прегърнати кактуси
забити са твърде дълбоко в телата ни.
Захвърлени,
радостите лежат
между релсите влакови.

Безброй сиромаси,
безброй предразсъдъци расови.
Бодили, а не хора пораснали,
раняват те пак.
Със скръбта си.

За масите – хляб и зрелища.
Немея – пред белезите,
зазидани в душите-тунели.

Стоя на ж.п. прелеза.
И със завързани очи
аз гледам!
Навътре в себе си.

Два остри камъка брашно не мелят.
Но споделят.
Ронят се.
И се разделят.

Бащината повеля
често
е лъжовна постеля
за думата дадена.
Разпродадена на безценица.
Без ресто.

Истината
е алчна скъперница.
Но аз пак гледам!
На сън съм себе си.

Върху стилажи
са подредени и малките кактуси.
В раздел ,,Подрастващи’’.

Всеки достига своя предел.
Когато стремежът угасне.