автор: hristam

Ръцете й са белите кошути
побягнали по стръмните ти сънища,
които те е страх да изсънуваш,
зазидан под доспехите на дните.
Ще си простиш ли неизбродените пътища,
ще можеш ли докрай да се преструваш,
че си парче от пъзел - неизбежност,
наместена сред другите удобно -
безлична може би, но колко мъдра!
Под дланите кошутената нежност
покълна върху твърдата ти броня
и като сън те сбъдна...