автор: papacot

На една от жените ми

Четири минути в рая –
колкото едно танго.
От началото до края
бяхме четири в едно.

Бог, любов, живот и длани,
вплетени в кълбо от прах.
За разплитане бе рано.
Късно бе за студ и страх.

Четири минути пълни
със събуждане и сняг.
С летен дъжд, напивал дълго
сухия от стъпки праг.

Четири минути стигат
до сърцата и отвъд.
Но накрая бяхме трима –
аз без теб и ти без смърт.