автор: aldan

Те бяха, са, а може би и ще бъдат високи, стройни, късо подстригани, с костюми и светли ризи. Чисти ризи. Наопаки на това, което се крие зад ризите -- мръсно, черно и гнило. Миришещо.
Те продаваха, сега продават, вероятно и занапред ще продават ценности, малко по-фалшиви от усмивките и чувствата им.
Те продаваха, продаваха, продаваха, а и ще продават вяра. Ще продават и илюзии, които само тези, които са като тях ще купят. Тези, които са като тях и сега носят ризи. Спретнати са. Като тях. Не като нас. Тези, които са като тях, утре ще продават на хората истината. Те ще градят истината в сянка. Фрагментарно ще обясняват, че истината е една и е свята. Ще продължат делото на продавачите на илюзии и ще развличат вниманието, ще загръщат същността и пак ще продават. Ще продават това, което вчера не искаха да купят, а днес се замислят за утрешната сделка.

Те не са илюзионисти, нито са фокусници. Те са хора. Почти като нас. Плът, кръв, грехове, а може би някога са имали и светли страни. Преди са имали истината. Сега копаят гроб, в който ще я хвърлят, а после ще закопаят гроба и в пръстта ще посадят орхидеи. Вчера те са били никои, а утре ще са легенди. Днес ще живеят. Ще продадат откраднатата вяра. Така ще направят.

Ние...ние сме никои. Ние винаги сме били в сянка, по-черна и по-тъмна от тяхната. Имената ни ще са по-неизвестни от техните. Техните също няма да бъдат известни, но ще са гравирани със златни букви на дървените им врати. Ковчезите им, за разлика от нашите, ще бъдат поставени на алея, която днес и вчера подминаваме, а утре надали и ще я забележим.
Ние...ние сме никой. Днес пишем това, което вчера искахме да кажем, но и утре ще е актуално. Както вчера беше. Ние, за разлика от тях, можем да се подпишем. Подписите ни са с бяло мастило. Техните никога няма да бъдат с бяло мастило.
Ние...ние имаме ценности...все още. Ценности, които вчера искахме да дадем на днешните хора, които утре може би ще са част от масите. Ние не твърдим, че сме по-различни. Няма и да го твърдим. Ние няма на кого да кажем, че сме различни, защото никой няма да чуе. Ще се чуят обаче виковете от гуляите, които те изкарват на наши разноски. Но...ние ще си мълчим.

За нас ще има заглушен звук от залповете, с които свободата иска да изригне. Онази свобода, която те отнеха. Не, ние не сме свободни, както твърдят свободните хора.

Днес дори камбаните звучат фалшиво. Почти колкото са истински илюзиите, които хората с чисти дрехи продават наляво и надясно.