автор: kapito

Отхвърлена съм. Черна и сама.
Приседнала, стоя на кръстопът
и заедно със моята Луна
аз чакам светлината на деня.

Разрошена съм. Сива и сама.
Пречупена като стъбло на цвете,
отблъсната от всичко на света,
аз нямам вече за кого да светя.

Умислена съм. Жълта и сама.
Наоколо не чувам даже звуци.
Стоя изправена на моята скала
и чакам нещичко да ми се случи...

Несмела съм. Зелена и сама.
Запътвам се нанякъде... В съня
се втурвам бясно. След това
се удрям във преграда. От трева.

Неясна съм. Кафява и сама.
Ръждиви мислите се размотават
и запиляват се във вечността.
Несбъднати, мечтите подивяват.

Разплакана съм. Синя и сама.
Водата ме понася с пълна сила.
Възсядам аз поредната вълна
ръцете си в юмруци здрави свила.

Разбита съм. Червена и сама.
Кървя, кървя ... Като ранена птица.
Дали ще се изправя след това?
Надежда ли? Поне една искрица...?

Разстреляна съм. Бяла и сама
Изпуснала съм хиляди пътеки.
Звездата ми е скрита зад стена,
издигната от сълзи и куплети ...