Аз вече ще живея на инат.
И с всеки ден неспирно ще воювам.
Ще предизвиквам този смръщен свят.
Насила обич няма да купувам.
Ще се заслушам в бързата река,
която във морето се прелива.
Ще стисна най- самотната ръка -
да я направя малко по-щастлива.
Звезда от небосвода ще откъсна
и ще я дам на скитник във беда.
А щом надеждата във мен възкръсне,
ще я разпръсна щедро по света.
Ще стана най-добрият ви приятел.
Каквото имам, ще ви подаря...
Сега обаче, тръгвайте нататък.
Сега ме оставете най- сама.
Да се сбогувам с късната си обич
и да я скътам в старите албУми...
Аз вече мога, вече всичко мога!
Живота си побрах в гнездо от думи.