Харесва ми да мълча и да те гледам в очите,
застинала, с усмивка "Мона Лиза".
Да върви по дяволите домашната ситост!
Дишам с дъжда, ей там, на корниза...
На никого не искам да давам отчети.
Пия сладко кафе с горчив шоколад.
Котките могат да скочат, но де са крилете?!...
Вървя все по ръба... и гледам да не падна назад...
Доста е трудно... Не ставам за дресировка...
Пред никого няма да си разголя душата...
Пуша цигари... Правя си зарисовки...
Други светове ми се валят в краката...
А щом безумства пълната Луна,
съня ти ще пазя... и не ще тревожа.
Деветата, последна Тишина,
до теб ще разделя на твойто ложе...