автор: krasavitsa

Прочетох наскоро във вестник “Култура” поредната, доколкото ми е известно - трета публицистична статия на доц. д-р Милена Цветкова, свързана с нашумелия преди няколко месеца “казус” със сайта chitanka.info.
Доц. Цветкова беше и, както се оказва, продължава да бъде един от малкото му защитници, принадлежащи на професионалната гилдия - както е известно, тя преподава предмета “Съвременно световно книгоиздаване” във факултета по журналистика на СУ. Авторитетът й на университетски преподавател увлече много студенти, които изпълниха блогове и сайтове в интернет с недозрели гневни юношески разсъждения, насочени срещу органите на реда и държавата изобщо. Беше разпространена и петиция, събираща подписи в защита на дейността на сайта, авторите на която явно не разбираха същността на проблема. За съжаление, в кампанията се включиха и по-възрастни хора, чиито мнения показаха колко крехки са все още корените на демокрацията у нас. Все още някои смятат, че интересът на мнозинството – да получава някакво благо безплатно, може да стане основание да се отрече правото на малцинството, създаващо това благо, да получава възнаграждение за труда си и да се разпорежда с него.
В катедра “Книгоиздаване” се четат лекции по предмета “Интелектуална собственост в книгоиздаването”, който третира аспектите на авторското право. Започнах да се съмнявам дали авторката е чувала за такова нещо, защото съзнателно или не, правото на интелектуална собственост не се споменава в нито една от статиите на доц. Цветкова, която е преподавател в същата катедра. А именно това право е в основата на сблъсъка между дейността на сайта chitanka.info и органите на реда, които трябваше да вземат мерки след многократните оплаквания на ощетените от дейността на сайта.

Демокрацията е в действие тогава, когато се опазват правата и на мнозинството, и на малцинството. Правата, а не интересите!

Но да се върна към статиите.
Трябва да кажа най-напред, че прочетох всяка няколко пъти. Старателно се опитвах не само да схвана позицията на авторката, но да намеря и нейната обосновка. Позиции намерих всякакви, всички - ефектно поднесени и дори противоречащи си. Обосновки – никъде. Пламенната защита на дейността на сайта chitanka.info е окомплектована със случайни и екстравагантни мисли и твърдения, доста от които не са верни. Ще се спра само на някои от тях.

Първата статия - “Големият страх от читателите” - http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/chitatelite.htm
започва така:
“Когато стане дума за авторско право върху обекти за четене - имам безапелационна позиция. Аз съм ЗА безплатните книги и безплатното четене.”
Тази позиция ме настройва несериозно и веднага ще заявя безапелационно – аз съм и за безплатния обяд. Но твърдят, че такъв нямало. Случвало ми се е да не платя за обяда си, но то е било само защото някой друг го е платил. Но признавам – изразът “авторско право върху обекти за четене” е бисер отвсякъде.
Следващото твърдение - “знанието и информацията априори са безплатни!” просто ме хвърля в музиката, както се казва. Според това твърдение армиите от журналисти и репортери, работещи за информационните агенции, са извънземни, които не се нуждаят от храна и облекло и никой не заплаща труда им. Разпространяващите знания учители и преподаватели, каквато е и авторката – също. Но защо не сме чували да работят безплатно, дори напротив - борят се за повишаване на заплатите си.
По-нататък научаваме новината, че “Законът за авторското право и сродните му права разрешава свободното използване, възпроизвеждането на вече публикувани произведения и прякото или непрякото им размножаване по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма.”(!). Тук се питаме дали авторката е чела закона и ако да, какво е разбрала? От друга страна обаче той изведнъж се оказва “мантра”, с която “се спекулирало”. Говори се за “култура на безплатността”, четенето се нарича “умствен процес”(!), оплакалите се от незаконната дейност на chitanka.info са обрисувани като “скъперници” и “меркантилисти”, а “единственият гарант за интелектуалната свобода” били библиотеките (sic!). Било “Естествено, че всеки интернет сайт за онлайн четене или теглене на текстове е БИБЛИОТЕКА!” Авторката явно е чела всичко друго, но не и закона за библиотеките, което е много странно, като имаме предвид образованието й – както се представя сама, тя е библиотекар-библиограф по диплома.
Но да продължим - читателят бил “искал книгите да са безплатни” и този му “каприз” трябвало да бъде удовлетворен. Това бил “промененият читател” на 21 век. Ето, това е вече мантра – 21 век!
Впрочем, никъде в интернет – дори и в chitanka.info, не намерих нито една от книгите на Милена Цветкова. Тя не ги е публикувала безплатно в интернет, а се е възползвала от парите на издателствата, за да ги отпечата на хартия - като вероятно е получила и авторски хонорар за тях. Въпреки неоспоримото си красноречие, явно не е успяла и да убеди издателите си да се възползват от възможностите за “безплатна реклама” - както нарича по-нататък публикуването на чужди книги за безплатно четене в интернет.
Статията е пронизана от идеята, че управляващите се страхували от четящия човек. Четенето било “асоциална”, дори “подривна дейност”, и благодарение на него четящият човек бил “загубен за хищните манипулатори от външната среда.” От многото въпроси, които възникват тук, ще спомена само един - нима писаният текст не може да бъде манипулация?

Особено ме предизвика следното твърдение:
“Абсолютно всички звена в цикъла на производство на книгата съществуват само заради читателя! Без него и автори, и редактори, и преводачи, и издатели, и търговци, и библиотекари са МУМИИ.”
Дали Милена Цветкова си е задавала въпроса какво би станало, ако нямаше автори? Очевидно, че не. Но пък може и да е права – днес, най-вече в интернет, “автори” се срещат под път и над път. Всякакви.
Страх от читатели? По-скоро би трябвало да се страхуваме от “автори”.

(Следва)