автор: GINKO_PRIM

и те искам
не само за себе си

защото слънцето
което ми носиш е много
и ако го затворя в тъмнината си
ще ме ослепи
ще ме напука с най-плътната жега на август
и ще ме изрони съвсем
до пустиня

и те пия
на мънички глътки

защото изворът
в който мечтаеш да ме потопиш
за да отмиеш праха ми
е топъл
и чист
и ако се хвърля към него
с жадни, пресъхнали, яростни устни
ще го запечаташ
с рефлекса на малко дете
и ще го отключваш в сънувани приказки

и ти пращам
по няколко думи

след които за дълго мълча
странно-шантави
като мене от време на време
но понеже събират се в шепа
няма да те затрупат
може би
само понякога
много тихо и нежно
в мисълта ти ще ме нашепват