автор: GoranMalevski

/ по Е. Звягинцева /

Ти помниш ли? Показвах ти на картата
на островите мъничките точки...
В красива черна рокля бе хазартна...
и всичко, май, от стиховете почна...

Под златото на твоя нежен залез,
разказваха ми приказки ракитите...
Ти бе медал..., а аз пък бях ти наниз...
Аз бях ти жажда... Ти вино ненапито...

Романът наш бе бяла серенада...
Бях земен, а в небеса живях...
Бях твоят приз... Ти - моята награда...
Бе моят стих... а аз бях твоя грях...