автор: milanov

Когато протегнеш към копривата ръце- още при първото докосване тя те предупреждава– болезнено, но ти казва: „Не ме пипай, ако не знаеш как да направиш от мен истинския балсам за своето тяло”.
Но при жените е различно- липсата на подобни симптоми ги прави опасни и непредсказуеми – с лекота и небрежност те отвяват безброй мъже в сърцевината на глупостта.
Случва се и някой, от нас обречените, да издърпа рядък късмет в трънливата женска поляна. Но най-често, за нежните създания търчим и на майната си, без да се досещаме какво ни кроят тези изобретателни жонгльорки със своята плът и прегрешения.
И аз тази вечер, сред виелица и сняг, пътувам с неясни очаквания към невероятната София, приютила безбройните нюанси на любовта.
А там, както винаги, сред напрегнатия ритъм бълбукат и провинциалните наивници, които с понатрупаните си парици, определено предизвикват смях, а после съжаление.
Винаги съм харесвал изненадите на жените- дори тяхното коварство не ме е спирало и съм държал отворена вратата към любовта. Но най-много ме е привличала онази наивна тръпка, която понякога ме връхлита като водопад върху обърканото ми съзнание и чувства.
А тази смесица от виновност и удовлетвореност от поредното извънбрачно пътуване превръща живота ми в необяснима мъглявина.
Пристигнах пред дома й. Многоетажната сграда се освети и русокосата жена със заинтригуващи бедра и добре оформени цици се показа на стълбището. Не бях я виждал. Няколкото изпратени като достоверни снимки в интернет останаха единствения ми ориентир, ако изключим разменените в сайтовете високопарни думи, които изопнаха любовните ни платна.
Лицата ни се приближиха обещаващо нежно, но ускореният ми пулс позабави първите думи:
- Ти си не само красива – успях да промълвя като още неузрял хлапак – носиш в себе си топлина и ако всичката е за мен, благодарността ми ще е безкрайна..
- Тя се разхожда из цялото ми тяло, но никой в живота ми не успя да я забележи.– И с по-рязък тон тя завърши.- Практични мъже!..
В тази деликатност от началото на нашата реална връзка, се опитах доста несръчно да скрия назряващите в мен сладострастни желания.
За предстоящото ни опознаване, тя избра горублянското ханче и колата изненадващо бързо преполови пътя до там.
В хотелската стая двулитровата бутилка доста бързо губеше своето съдържание. Виното допълваше нашето сближаване, а жената до мен изглеждаше още по-красива и желана. Вече нежно и бавно докосвах кадифената й плът, целувах я в полумрака и с цялата си душа и тяло се наслаждавах на новото ми завоевание. Но после, след като се поуспокоиха страстите ни, ръката ми случайно премина през някакъв белег, който с нищо не промени блаженството в мен, но в нея усетих някакво смущение.
- Това е една незначителна част от другия ми живот, но не би трябвало да ти споменавам за него – и въздъхвайки тихо, голата жена започна да изрежда някои от конфликтните зони на света. – Много често там човешкия живот губи своята стойност. – След пренебрежително ръкомахане тя продължи своята стаена от хорското любопитство изповед. – Събуждала съм се и съм заспивала с мисълта за детето ми – да мога оотново да го видя, нищо повече. Когато трябва да оцеляваш няма любов, няма мечти, или надежди. В душата е пустота.. Преди два месеца дъщеря ми чакаше на летището. Прегърна ме и каза през сълзи :” Искам жива майка, а не героиня”. Не заминах повече.
Почувствах се различно с тази жена. Навярно усещах отново онзи водопад на обичта - изсипваше се върху гърдите, в душата. Мачкаше застаряващата ми плът и сякаш властно напомняше за малкото истински щастливи моменти в живота.
Погледах блестящите й очи, но те ставаха все по-тъжни и уморени, а граничещата с безразсъдство емоционална вечер вече тлееше върху травмите на наситеното й с рискове недалечно минало...
Не попитах нищо, оставих я да говори : за себе си, за наранената й душа. Надявах се така тя да облекчи пътя си към равновесието.
А аз тайно негодувах - точно сега ли щастието трябваше да ме напусне, появи се като усмивка - видях го, наслаждавах се, но миг след това вече го нямаше!..