автор: stratus

Не може, вика една вечер жената, да харчим парите ей тъй – без разпределение. Виж, казва, и в парламента хората си правят сметка и приемат бюджет. И ти, мъжо, трябва да предложиш някакъв вариант за семейния бюджет, пък ние с децата ще го обсъдим и приемем.
Слушам я аз и й се чудя на ума. Какъв бюджет да връзвам, си викам, като в джоба ни се търкалят само жълти стотинки. Нейсе, знам, че с нея на глава не се излиза, седнах една вечер и разпределих семейните приходи. Жената назначи събрание, написа дневен ред и ей ни със щерката и сина, наредени около кухненската маса – същи депутати.
Жената, важна, на председателското място. Вместо звънче сложила си отпреде една празна тенджера и лъжица, да ги чука, ако работата опре до бой. Дъщерята отляво, синът отдясно, аз – между чука и наковалнята – играя център.
Обявявам общия семеен приход – 635 лв. месечно. От тях за енергетиката – 150. “Момент бе тате - репликира ме малкият - какви сто и петдесет, зимата мина, горим ток наполовина, парно няма! Мина, викам, ама и цените му минаха. По новата тарифа, пиши ги пак толкоз…
За водата предложих пак 50 лв. Преглътнаха единодушно. За изплащане на външния дълг – студентски заем – определям 100 лева. За изплащане на вътрешния дълг – заем от братовчеда - още толкоз. Така, викам, това бяха твърдите плащания.
Удрям чертата – остават още към 200 лева. От тях – 100 лева за храна. Тука вече жената халоса тенджерата с лъжицата. Как ми дало сърце да намаля това перо наполовина. Като му дръпна една реч за инфлацията вдигнах мизата на 140. Тука ревнаха децата. Къде са, викат, нашите права! Искаме джобни, за облекло и командировъчни. На тате синдикалистчетата! Няма как, предвидихме ги и тях в бюджета. Накрая смятам, смятам – 200 лева дефицит. Поглеждам мило жената и въздъхвам: “Какво ще кажеш за кредит от Световната банка?” Тя ме изглежда критично и прави пауза за подчертаване на напрежението. „Ще попитам мама...”, отвръща в позата на министър на войната и халосва за последно празната тенджера.
Заседанието е закрито, бюджетът – приет на първо четене. Олеква ми. До следващия месец.