автор: Ranobudniche

Мед съм.
С дъха си топъл ме разтапяй -
ще се разлея бавно върху теб,
следи от пръсти ми оставяй -
в ръцете ти забравям, че съм лед.

Мед съм.
По устните си тънко ме намазвай,
облизвай ги и после пак отпий,
дори когато ме разрязваш -
вулкан съм... лава... но измамно тих.

Мед съм.
По погледа ти безпощадно лепна -
не мигай, няма да те изгоря...
И моля те... дори ръка протегнах -
аз твоят мед съм... ти бъди ми хляб.