автор: tzvetcomarinov

Докато из другите села вършат само банални работи, нашето вече се напъва истински и отговорно. Да роди залък за медиите и по-едри хапки към манджата на световната политика. Някъде из страната мърморят, че пенсиите не стигали, другаде - изкупните цени на тютюна пак били ниски.
Трети, най-безсмислено се оплакват, как нашите селища обезлюдявали. Безбожници такива. Нали природата го е решила векове преди тях, деца - само от младите.
Всичките тия неща изглежда добре и полезно ги беше смляла главата на селската ни умница, баба Пена Шишарката, ама не така се е получило под забрадките на останалите. Щом сепнаха се те най-яката от думите й. Като богохулстване сред храма стори им се, когато Шишарката ги прикани:
- Хайде. Нека си основем глобалистическа партия в нашето село. Може бък така да се решат проблемите ни.
Призова ги тя разумно и далновидно, а някои помислиха. "Клетата старица, от горещината нещо е мръднала". И повече от уважение към нейното сладкодумие, заслушаха се.
- Като получих пенсията, купих едно аржентинско пиле. От ония, дълбоко замразените. Дето като ги прекарат през океана, после държат по разни западноевропейски складове да поумекнат. Защото знаят и съобразяват хората, умни са. Зъбите ни вече, хич не са наред за жилавото пилешко. Да стане моето и по-глезено, взех и го понамазах повечко с френска горчица. От дижонската, както все ни я препоръчват. Нали тамошният синап бил по-вкусен от нашенския.
Като си върнах тук-там заемите, отново въстановихме традицията, да сме на постно. Сварих една голяма тенджера боб. От китайският. Нека има няколко дни поне за ядене.
Изглежда нещо взе да ни втръсва и затова снощи го разообразих с една пикантна салатка. Нарязах няколко израелски домати, като изчистих дървеното им от вътре. Турих резенчетата на цяла македонска краставица при тях. Овкусих с малко гръцки захтин. И стана, пръстите да си оближеш.
Докато ги вършех тия занимания, нещо в стомахът на моят старец трябва да го е подмамило. Защото ме погледна умоляващо и аз въпреки годините си, не устисках. Натроших върху зеленчуците цяло парче от холандското сирене.
Баба Пена Шишарката най-сетне прекъсна изложението върху своите готварски умения. Изгледа бавно и продължително, право в очите слушателите си. Трябва да остана и доволна от тая проверка, щом се реши на още с ораторстването.
- Чухте какво е в моята кухня. Мисля, че и във вашите е същото, присъства целия свят. Най-убедителното ни доказателство, че сме истински глобалисти. Който има от тук нататък някакви съмнения, нека заповяда. Може да надникне и увери лично в нашите тенджери.
Затова предлагам. Без никакви финтифлюшки, програми и всякаква бумащина. Да основем глобалистическа партия. Вместо партийни книжки, ще показваме стикерите на продуктите. Готов устав имаме. Написан и поставен е вече на най-видното място в магазина.
След тия думи всички единодушно и убедително заръкопляскаха.
Тръгне ли на добре тая работа. Съдът да регистрира партията на глобалистите от моето село, а лондонската "Британика" да признае фактът, ще се наложи и баба Пена Шишарката да направи нещо по-кардинално в подкрепа на уникалната сензация. Да сдъвче и глътне отведнъж прякора си. В името на новото и реформаторското, да приеме вече да се казва - баба Пена Глобалистката.
Цветко Маринов