Няма да си го простя,
наивно толкова, че те обичам.
Чувствата-подритвани,
безкрайно дълго
се търкалят
по мръсния и сив тротоар
на истеричните желания.
Очите методично в плача глух заравям
и ръцете с болка в тесните джобове изкривявам.
Не съм дори и спомен -
и това не заслужавам.
Една безплътна сянка в тъмен коридор-
към лабиринтите на края.