автор: kasiana

Оазис мой…

Без теб и дни, и нощи са пустиня…
Жадувам те, оазис мой безценен!
Узря снагата ми с дъх на смокиня…
Побързай, мой мираж, че тя е тленна.

Два кестена, два ириса тъгуват
за блясъка на твойте изумруди…
В лъчите им мечтите ми танцуват-
неистови, нестихващи и луди…

По тялото ми още спи нектарът
на погледа ти, волен като вятър,
и сладката му, огнена омара,
събудила любов греховно-свята…

Магьоснико, мираж мой невъзможен,
долитнал в моя сън недосънуван –
разпей за мене мурите на Рожен –
душата ми отново да бленува…

Агапùна*

Проплаква саз в сърцето на земята
под пролетно напъпила дафина –
тъгува той от строфа в сън излята
за българката с име Агапùна…

И мурите на Рожен му пригласят
със звезден хор до слънчева Егея…
Молитва пеят утринна монаси…
Една девойка в своя сън се смее…

А два далечни, сънни манастира
шептят си думи за любов греховна…
Тих вятър сред листата тъжно свири…
В нощта кошута след елен се совна…


____________
*Агапùна = любима (от гръцки)