автор: inana

Казвам се Искра. Дай Боже - искрена!
Кажи ми какво искаш, ще ти кажа какво искам.
Да се разберем, да ни олекне.

Вярвам тогова, комуто искам да вярвам.
Вярвам толкова, колкото искам да вярвам.
Дребните лъжи не ме спъват. Големите ме тласкат по пътя.

Говоря с мнозина, обичам малцина.
Не съм пораснала да обичам всички еднакво.
Кумири си не градя често, ни на небето, ни на земята.

Бял ми не е никой в очите.
Когато приемам - приемам и с черното.
Бялото гали, черното откроява бялото.

Не искам всичко.
Ама и нищо не ща.
Искам малко, колко врабченце.

Изглеждма крайна - търся умереност.
Изглеждам умерена, но съм крайна понякога.
Мъдрост на готово не вземам.

Обичам тия, дето търсят истини.
Обичам тия, дето казват истини.
Обичам тия, дето обичат.

Харесвам лесно, трудно залюбвам.
Като залюбя - дълго любя. Като любя - трудно разлюбвам.
Като разлюбя - планина се не връща.

Не пожелавам дома, ни осела ти, нито времето, ни жените ти.
Мила дума, гняв и мърморене,
"Ела!" и прегръдка ми стигат.

Не е нужно да е на живо.
И никога не е било.
Нищо, че ми е хубаво.

Ако ме искаш - повикай ме!
Ако ме гониш - тръгвам си.
Казвам се Искра. Дай Боже - искрена!