Той нямаше нужда от музи.
Той имаше точна наука.
По хорди и хипо-тенузи
вървеше от тука до тука.
Най-краткия път бе намерил
(тъй, както пътувал с метрото)
от Марс до самата Венера.
И в нейната орбита кротнал.
Обаче Венера (Василка)
била, меко казано, твърда
и дъвкана дълго костилка…
Та, Марс (Михаил) не помръдвал.
Тогава се случило чудо.
Явил се самият Спасител!
Войник бил в триъгълник “Грудово,
Звездец, Елхово” и попитал:
Ти, Мишо, обичаш ли Вася?
Защото на мене ми пасва.
Науки, звезди, педераси…
Виж – аз съм от другата каста…
Какви са тез думи и мисъл?! –
отвърнал му нашият Мишо.
Я, майна, по пътя върви си!
Ти тук си тотално излишен!
Така ли, а твоята муза
без хорда как стигна до тука?
Копай си без мен кукуруза.
Когато си вън, ще почукам…