автор: limonka

Тази есен не е като другите
тя започва със трънче в петата ти.
И макар че на лято преструва се
тя пак скришом се опитва да хапе.
Под своята шарена рокля е скрила
болести, бедност, криза, апатия,
мечтите ти до една е изпила,
а се бори за твоята симпатия.
Щом е есен – не ми я хвали,
тя непременно носи тъмна тъга
и в нейните лепкави, гъсти мъгли
често оставаш задълго сама.
Червенокоса, модерна изглежда,
но знам, че това е само боя,
с която се опитва да прикрива
колко всъщност побеляла е тя.

___________________
С извинение към Мисанчо и всички останали, от които съм краднала образи. Толкова простотии се изписаха по това начало, че защо да не прочетете още една. Нали всичко е само игра :)