 |  На Дона. И не само...
Шепичка отдадена вода –
липсващата липса окото ни да се измие
от бъркане във зеницата му.
Тогава идва някой, изпратен от...
Винаги идва.
Стига да имаме очи да го видим.
И нищо, че полетяха камъни, скали –
на всеки според мощта на (за)хвърляне
и хватът на дланите, почиващи си от милувки.
Поставихме ги вместо чакъл сред блатото.
Не стигна...
Разлюля се пак, за кой ли път Земята –
като прокажена гайда умората ни писна.
Зейна вулва от пречовешки щения...
Летим, защото пътят липсва.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Еклектика в клише" | Вход | 16 коментара (36 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Еклектика в клише
от Ufff на 22.09.2010 @ 16:06:02
(Профил | Изпрати бележка) | Летим, защото пътят липсва.
Ау, дотам ли я докарахме, Рейнско! Бръкна ми в здравето
;)
От екрана, ако Дона чете това: Спецпоздрав, Дона!
|
Re: Еклектика в клише
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 23.09.2010 @ 13:59:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Просто една от грубо-неромантичните и алтернативни версии за полет, Уффелиета. Вместо да си размажем черепа в кратера на дупката, примерно...
А иначе ние сме таланти на омазването и бутането ни в каквото там, но това вече е чар.
Предаденото предадено надлежно! А ти си пази кокалите, защото обичам да ги мачкам лично...
:)
|
]
Re: Еклектика в клише
от mariq-desislava на 21.09.2010 @ 23:26:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Върхова параноичност ме обхвана при прочита, ама аз по рождение съм си така.:) Сега сериозно - твоите парадигми са толкова отличаващи се, досущ пръстови отпечатъци. А заради този финал ми иде да те нацелуууууууууууфаня, ама ще вземеш да ми хвърлиш една гора бой, та затуй ще си трая. Няма път, наистина, ние, хората, сме Пътят. |
Re: Еклектика в клише
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 23.09.2010 @ 14:05:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Какъв е този драконовски имидж, който съм създала у теб, М.-Д.? Вярно, не съм лигла по ред причини, но обожавам целувките... Още повече и двете сме твърдо хетеросексуални, та няма страшно!
:)
Толкова силна истина си изказала, че не е истина... Реверанс!
|
]
Re: Еклектика в клише
от joy_angels на 21.09.2010 @ 23:30:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря за отговора :))) |
]
Re: Еклектика в клише
от dona на 22.09.2010 @ 08:59:47
(Профил | Изпрати бележка) | Случайно съвпадение на имената (предполагам)...но понякога и аз се чувствам по този начин...
Поздрави, Рейни!:) |
Re: Еклектика в клише
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 23.09.2010 @ 14:10:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Наистина е случайно, ако изобщо има случайности. Мисля, няма живот човешки само от пикове. Нагоре е лесно. Въпросът е като ни отнемат Земята изпод крачетата, какво правим...
Нека е и за теб, моля!
:)
|
]
Re: Еклектика в клише
от templier (templierbg@yahoo.com) на 22.09.2010 @ 09:33:26
(Профил | Изпрати бележка) | | На твоята страничка винаги е земетръсна зона, но пък никога не хваща плесен. :)) И, да, път също ще пратят, само трябва да си пазим крилете от атрофия и да не пилеем пера над липсващи пътища. Ти си. И не само...:) |
]
Re: Еклектика в клише
от roza1 на 22.09.2010 @ 10:27:36
(Профил | Изпрати бележка) | Трудна си за коментиране, както винаги:)
Мисля, че те разбирам.
Поздрави!:) |
]
Re: Еклектика в клише
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 22.09.2010 @ 11:17:40
(Профил | Изпрати бележка) | Веднага ме зарази с много мисли... Винаги стиховете ти успяват точно това да направят - да заразят читателя с много мисли в главата. И да искам да ги изкажа всичките на глас, няма да успея.
Хванах се за последното - "Летим, защото пътят липсва".
Ще се самоцитирам, от моята "Триада от уловени истини":
Хвърлям рибарската мрежа на времето си
в онова малко синьо късче небе
изрязано от прозореца на стаята
бялата
уловът е богат
устремено движещите се самолети
показват ми истината
цялата
те имат смисъл и цел
трябва някъде
(точно определено)
да се приземят
живеят чрез движението си
а
аз
защо
съм
неподвижна?!
Думите ти, от една страна са голям балсам за душата ми, от друга - Пътеводител на галактическия търсач на истини, от трета - приятна енигма, на която мозъкът се радва!
Искам да кажа още много, много, много!!! Но ще е разбъркано...
Връщам се пак да го прочета... с удоволствие!
А! И посвещението е чудесно!!!
Viva Дона! И не само...
:-*
|
Re: Еклектика в клише
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 23.09.2010 @ 16:51:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Жен, постулатите никому не носят добро. Застопоряват и отнемат свободата. Ако в контекста ти звуча енигматично, то това е дълбок комплимент за мен. И не само...
За посвещението... Знам, че в конкретика те не се приемат с апломб, но общоприетото едва ли може да ме смути във взимане на решенията ми. Впрочем, в многоточието смело можеш да включиш и собствената си личност, която смятам да прегърна в съвсем обозримо бъдеще.
:)
|
]
Re: Еклектика в клише
от midnight_witch на 22.09.2010 @ 12:44:08
(Профил | Изпрати бележка) | каквото и да кажа - ще е клише.
крило си ми |
]
Re: Еклектика в клише
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 22.09.2010 @ 16:46:53
(Профил | Изпрати бележка) | На мен ми звучи обнадеждаващо...
Н.Кънчев пък пише:
"И ако полетът на ангела наистина е отменен в мъглата, очаквайте послание от пешеходец."
Вече си мисля, че ако няма път и не можем да летим, понеже са прекършили крилете ни -
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=128134
- остава ни да плаваме... или поне да плуваме...;)
Поздрави, Рейни, уникални са посланията ти...Харесвам! |
Re: Еклектика в клише
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 23.09.2010 @ 17:10:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ако така ти звучи, значи съм го музицирала правилно...
Остава ни точно това, което сме самите ние, Влад. Приемам всяко решение наше, стига да е наше, а не на чужди палачи. Ако свием пречупените криле и направим свободно падане, то нека не е поради нечие остро мачете, а защото така желаем. Знам, че точно ме разбираш.
За послания точно пък ти не ми говори! Твоето кану ще живее в мен, докато гребци изпълват кухината ми.
:)
|
]
Re: Еклектика в клише
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 23.09.2010 @ 17:15:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Обикновено е обратното.
:)
Когато се изгубиш, има едно желязно правило – драпаш яко нагоре, без оглед умора и терен, докато се изкатериш и получиш видимост къде се намираш...
|
]
]
]
Re: Еклектика в клише
от elsion (negesta@gmail.com) на 22.09.2010 @ 23:25:58
(Профил | Изпрати бележка) | Винаги идва.
И винаги чакълът не стига.
:) |
]
Re: Еклектика в клише
от anonimapokrifoff на 23.09.2010 @ 17:47:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Страхотен и достоен за стихотворението финал! |
]
Re: Еклектика в клише
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 24.09.2010 @ 10:46:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Овулволяваме... Умирам за такива неологизми! И от овулвовяване умирам...
Впрочем има една народна приказка, и тя ми премина през мозъка в един миг – за една шепа пръст. Само тя е в състояние да засити окото ни. Дълга тема, но ти все в тях се вреш!
:)
За липсващата липса няма да говорим. Тя съществува докато свят светува или поне ние на него.
Иначе винаги идва, да. ‘Светът е голям и спасение дебне отвсякъде.’ Разбиващ филм! Друг въпрос е дали ние искаме да бъдем спасявани...
|
]
Re: Еклектика в клише
от ASTERI на 24.09.2010 @ 01:06:59
(Профил | Изпрати бележка) | Туй то! Как така липсва пътят... ами БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ –нали го правиха? (усмихвам се тъжно)
С уважение към всички тогавашни бригадири!!!
Хубавото е, че имаме крила! Да! Летим, защото пътят липсва.
Поздрави Рени!
(видя ли къде ме отнесе?) |
Re: Еклектика в клише
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 24.09.2010 @ 10:55:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Дани, аз от бригадирското движение закачих бране на ябълки, консерви в комбинат и бетониране на един тръбопровод, където само затворници и ние (студентите) работихме. Мнооооооого беше яко, така че си чакам респекта и към мен, моля!
:)
Просто предложих още една визия на полета, за която, ослепени от заслепението, нямаме очи...
По-здрави да сме!
|
]
Re: Еклектика в клише
от Musketar на 30.09.2010 @ 19:09:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Галя, адски много ми хареса този текст! Страхотно начало и изобщо... На финала - безспорно красив - се размислих и се запитах летене ли е да летиш от зор, от безпътица... Аз май забивам в трънаците:))) Както и да е - благодаря за това стихо! |
Re: Еклектика в клише
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 30.09.2010 @ 21:18:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | А ти как би го нарекъл, Кръстьо? Сериозно. Метонимия или метафора? Или най-истинската истина? Особено, когато освен земното притегляне на собственото тяло преодоляваш и няколко топуза на крачетата, примерно...
Напротив! Забиваш точно в десятката на десятката.
:)
Не. Аз благодаря!
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 684
ХуЛитери: 4
Всичко: 688
Онлайн сега:
