При мен ще се завърнеш, уморена,
по пътища, от есенни листа
с коси, от ветровете разпилени,
в очите ти - отминали лета.
А по следите на отминалото време,
към мен ще потекат като река
минутите - забравени, неизживени,
и споменът за твойта топлина.
Денят ми ще си спомни цветовете
на тихата, дъждовна самота
и пак ще се завърне в бреговете
на стихналата глъч и суета.
А до тогава ще те чакам... Буден,
от звуците на нощната тъга -
шумът, по булевардите безлунни,
и тъмните фасади на града.
И устните ми, жадните, ще шепнат
молитви след отлитащи ята -
при мен да се завърнеш - уморена,
загърната в мъглива самота.