Като покрив, откъснат от бурята,
скърцам
(зъби)
в най-бездомното си
превъпъщение.
От отломките
дълги пътища тръгват
за възможното ми
кръвообръщение.
Не е вярно,
че пъпната връв се прекъсва -
случва се само
измамно наяве.
За сърцето остава
завързана -
и по пътя към вас
продължава -
да ви види, незримата, как сте,
дали някой с любов
ви завива...
И прегръща Земята,
старицата -
като корен, от който съм
жива.