автор: Alt

До
Началника на МВ-Р
Тук


Обяснение

От Полов Маниак,
живущ, ул. “Тройка”, Бе
ЕГН 220202 22222



Уважаеми г-н Началник,
Преди всичко, искам да обясня, че името ми – Полов Маниак - е автентично, достоверно и представително. Моите родители го съгласували почти две години след раждането ми. Полов произлиза от Пол /Макартни/. А окончанието “ов” дължа на създателя на водка Смирнов, който се ползвал с огромно доверие в нашия дом. Първото ми име е изцяло плод на творческите въжделения на баща ми.
Майка ми много държала да има нещо от татка й – Манчо Пора. И така в презимето ми дошло МАН. Втората му част е синтезирана след истински “брейн сторм”. Родителите ми спорили дали съм тъп или много тъп. Всъщност баща ми имал предвид, че съм по своему умен, но бидейки изцяло обсебен от Смирнов, бъркал терминологията.
Виж, майка ми твърдяла, че съм галфон. Защото веднага след като ме преповиела, съм казвал - “И АК!”. И айде отначало. А то с тия пелени…
Фамилия, г-н началник, нямам. Баща ми все общувал със Смирнов, а майка ми със Съседов, та не им стигнало време.
В училище прецениха, че името ми е … ъъъ… неподходящо!!! Решиха да ми викат Сексчо. Защото СЕКретарката заедно С огняря ЧОчо, нали разбираш, приели присърце как да смекчат… ъъъ, остротата на заглавието ми. Ама ни дойде една нова учителка и на годишното тържество, нали… така де, … и тя:
- А сега на сцената ще се появи Полов Маниак!
Така де, излизам, а ония ще си почупят краката да бягат!
В техникума ми викаха Изчуквача. Но нали бях... бях... ох, забравих си мисълта...
Е, там се начуках, г-н началник. Какви ли не съм ги отмятал с големия. Чукай! Чукай! Чукай!
Най-трудно се изчукват задници, г-н началник. Особено големи. Като на Волгите, да речем. Е, то тогава още нямаше джипове... Абе, ламарина ли е, иска си чуко...
А, да, сетих се, бях в клас по металообработка!
После, в завода, ми викаха Хидравлика. Щото, голяма мощ, ей! Така де, ковнах две предсрочно, та затова. Ъъъ, за петилетки става дума...
Няма да забравя, на награждаването, една другарка от ЦК ме улови, и ме тресе, и ме стиска, и ми вика:
- Браво, другарю, как се казвате?!
- Полов Маниак! - отговарям аз.
- А тя – Ау, Извратеняк!
- Полов Маниак! – едвам сдържам обидата аз.
А тя, леле, тая нещо й стана – Извратеняк, та, Извратеняк!
Нейсе, съгласих се… мир да има! ... ама очите ми се насълзиха... шъ знайш. То бива, бива, цял живот все поправки в името ми! Като в Американската конституция, разбираш ли!
Айде, мина се някоя година, по време на възродителния процес пак ме емнаха.
- Момче, избрали сме ти страхотно име! Ще се казваш Ташко!
- Че да не би дядо ми да е Мъдьо, та да съм Ташко?! Аз съм Полов Маниак и точка!

Това е г-н Началник,
Харесвам си името и го обичам. Само дето вчера идат три полицайчета с извадени пищаци, звънят на врата и шушнат:
- Ей, тук живеел някакъв полов маниак..
Е, кажете сега, на Вас ще Ви е приятно ли да ви викат - “някакъв”?! И като им ревнах:
- Аз съм бе, маскари с маскари! – А те:
- Ей, уйчо, по-полека, бе!
Това, вече, г-н началник, беше капката от която чашата преля. И седнах да ви таковам.. така де, да Ви пиша! Аз съм човек на възраст и няма да търпя някакви мочурляци да спекулират, че съм им вуйчо. Аз съм Полов Маниак и настоявам да се държат с мен подобаващо! Иначе... лошо!