автор: Mia2442

                Битува схващането,че Душите сами избират
                в коя историческа епоха
                и в кои географски ширини да се „преродят”.

        В Залата беше шумно и оживено. Скупчени на групички, Душите бъбреха весело, обменяха клюки и си препоръчваха дестинации. Някои седяха самотно на бара, други надменно рееха поглед над тълпата.Над всички се стелеше трепетно очакване-днес беше дошъл техният ред да поемат към поредното си превъплъщение на Земята.
        При всяко прераждане, Душите трябваше да научават нови уроци и постепенно да еволюират до най-високата степен, след което да преминат,,Оттатък,, - в пространството на чистата еквипотенциалност.
Но докато учеха нови уроци и изчистваха стари грешки, Душите успяваха да направят нови грешки, да влязат в нови кармични взаимоотношения, които на свой ред трябваше да се” развързват” в следващо прераждане и така цикълът се повтаряше до безкрайност.
        В интерес на истината, Душите и не си даваха много зор в уроците, защото битуваше мнението,че ,,Оттатък,, е ега ти скуката, а на Земята, въпреки всичко, винаги имаше шанс да се превъплътиш на готино място и да си изкараш супер. Е, имаше и някои „зубъри”и „натегачи”, които си бяха изкарали целия обучителен период и бяха свършили с преражданията. Никой от тях, обаче, не се беше върнал от”Оттатък”, за да каже как е там.В последните години само една Душа бе приключила цикъла.На Земята тя бе позната като майка Тереза, но тя по принцип бе много стара Душа и сигурно просто й беше омръзнало да се преражда повече.
        Точно когато една от по-старите Души беше започнала да разказва един особено пиперлив виц за двама абати, които се преродили в зайци, вратата на Залата се отвори и в нея влезе Главният Разпределящ.
        Всички моментално млъкнаха и тревожно впериха погледи в него като първокласници.
        Главният Разпределящ им хвърли бегъл, преценяващ поглед, прекоси бързо Залата и трясна вратата на кабинета си.
        - Кисел е днеска - понесе се от уста на уста в Залата.
        Вътре, Главният Разпределящ – Питър - седна пред бюрото, включи компютъра и се зае да преглежда сводката от изминалата нощ. Нещата никак не бяха розови: наводнения във Филипините -183 Души, атентат в Тайланд -15 Души, глад и малария в Африка-79 Души /предимно деца/, пътно-транспортни произшествия - 244 Души. Напоследък му правеше впечатление, че от една нищо и никаква държавица – България - редовно постъпваха по двайсетина Души от катастрофи всяка нощ.
        - Бе, к’во правят тия, да ги вземат дяволите - ще се изпотрепят преди да им пусна Апокалипсиса! - изруга Питър и отпи от кафето си. Kaфето му беше изстинало и това още повече влоши настроението на Главния Разпределящ.
        Работата беше там, че обучителния срок при едно прераждане беше около сто земни години, но повечето Души така и не успяваха да изкарат целия срок. Те съсипваха Планетата като замърсяваха въздуха и водите, изсичаха горите, дълбаеха недрата й за гориво и променяха климата. Впоследствие това ги убиваше. Земята си отмъщаваше със земетресения и катаклизми.
Но дори и без бедствия, те се избиваха взаимно в големи и малки войни. В периодите без войни - загиваха по пътищата.
        Питър се чудеше какво да направи, за да въведе ред. Но единственото, което се сещаше, беше да пише докладни до По-Горе. Дали там ги четяха или играеха „Тетрис”на компютъра, Питър можеше само да гадае, тъй като отговори така и не получаваше.
        - Даааа, пак ще трябва да работя без обедна почивка! - измърмори ядосано Питър и натисна интеркома, за да влезе първата Душа за днес.
        Когато видяха сигнала за влизане, Душите се спогледаха - те знаеха стария казармен принцип, че по желание и до тоалетна не се ходи. Но една млада Душа –DF /сладко-червено/ се престраши и влезе.
        - И къде ще ходим сега? - някак лукаво, вместо поздрав, я попита Главния Разпределящ.
        - В Америка! - отговори наивно DF.
        Това беше като червения плащ за бика - Питър скочи и гневно занарежда:
        - Америка, Америка! Стига с тази Америка! В последните 2 века всички за там се натискате! И какво толкова има в тази Америка? Пари и статуя. На свободата.А на другите дестинации кой ще ходи, а? - Питър толкова се беше разгорещил, че ръкомахайки, събори чашата си с кафето.
        - Ами страната на неограничените възможности! - опита се да възрази DF.
        - Неограничени, да бе! Пак са ви промили мозъците с митологеми! И сигурно вярваш на вестниците? - подозрително се втренчи Питър.
        - Не, не! -побърза да отрече DF /сладко-червено/
        - Отиваш колхозник в Беларус! - изстреля Питър, дори без да направи справка в компютъра за предишните животи на DF.
        - Ама нали имаме право на свободен избор - плахо се опита да възроптае DF.
        - Избор ли? Свободен? - Питър попиваше разлятото кафе и се нервираше все повече и повече. - Не сте дорасли вие за свободен избор! Няма ли я твърдата ръка, съвсем ще се разхайтите! Нали виждам как съсипахте хубавата планета! И две големи войни за има-няма сто години! Това ли ви е изборът?!?
        DF отказваше да поеме вината на човечеството за последните сто години, но не успяваше да вмъкне и фраза.
        - Отиваш при Лукашенко и точка! - завърши ядосано Питър - Да влиза следващият!
        DF излезе на пръсти. Все пак не го изпратиха ескимос или шерп.
Следващата Душа – MK /горчиво-зелено/ беше врял и кипял в преражданията ветеран.
        - Добро утро, Господин Най-Главен Разпределящ!-подмаза се хитро той.
        - Добро да е, в което се съмнявам - отговори Питър, докато изваждаше данните за МК на компютърния си екран.
        - Я да видим последните ти пет въплъщения. Така, така - кръстоносец, селянин от Поволжието, художник от левия бряг на Сена, гангстер от Чикаго и сега -банкер от Уолстрийт. Аха, банкер! - доволно потри ръце Питър.
        - И колко пари раздаде за благотворителност? - Питър се втренчи в МК.
        - Ами аз, такова, бях създал два фонда с такива намерения, но кризата ни удари и парите се изпариха.
        - ,,Изпариха”,”потънаха” - имитира го ядно Питър - Парите не могат да се изпарят! Те все някъде отиват! А ти не само не си усвоил уроците”Щедрост”и „Смирение”, ами си се и научил да лъжеш! Да не си бил и политик някъде? -подозрително го изгледа Питър.
        - Не, не, чак това – не! - побърза да отрече МК.
        - Добре. Заминаваш монах в Тибет! - отсече Главният Разпределящ и щракна с мишката на компютъра си - Следващият!
        Следващата Душа – CR /кисело-жълто/ беше наперена. Питър провери - последното прераждане беше сомалийски пират, преди това - войник от окупационна армия.
        - Ти ще можеш да избереш къде да отидеш! - каза Питър.
        - Така ли? - невярващо попита CR.
        - Да! Защото ще се преродиш в Жена! Много грехове ти тежат и сега ще ги изкупиш като раждаш деца и трепериш за тях...Само да погледна свободните дестинации - каза Питър и щракна с мишката.
        „ERROR” - изписа се на екрана и Питър взе нервно да щрака из менюто.
Всичко,което постигна, беше, че екранът замръзна и нищо нито се отваряше, нито се затваряше.
        - Компютърът ми блокира - обясни Питър на CR, който и без обяснения разбираше какво се случва.
        - Сега ли намери да се бъгне? - ругаеше Питър, докато набираше мобилния телефон на Майкъл, за да слезе и оправи повредата.
        „Временно нямате достъп до този номер”- отговори автоматичен глас и Питър заскърца със зъби - Майкъл сигурно играеше на зарове с другите програмисти и техници и си беше изключил мобилния.
        Ами сега? Повредата можеше да отнеме време, а всички тези Души трябваше някъде да отидат...
Изведнъж гениална идея осени Питър. Той се сети за малката балканска държавица, която обезлюдяваше със страшна скорост. Питър отиде до Залата и отвори вратата:
        - Я, внимавай! Получавате групово назначение. Отивате всички в България!
„Да ви дойде акълът в главата” - добави наум Главният Разпределящ.
Ропот и негодувание се понесоха в Залата.
        - Който не е доволен, да пише до „Жалби”!
        ”Или до арменския поп” - помисли си Питър и тръшна вратата.
        На екрана на компютъра му все още се мъдреше гадният надпис”ERROR”. Питър го изгледа замислено:
        „Е, сега може някой долу да възроптае, че съм пратил”некачествен материал”. Ама така е, като има срив в комуникациите!”
        Питър въздъхна примирено и тръгна да търси Майкъл да хвърлят едни зарове.