автор: marrrinka85

Eй гу! Доди златна есен
пак лижа на сянка
пея си фалшливу песен.
Ма наляга дрямка.

Орехити съм убрала
Трая ги учистя
праниту съм си изпрала
и сидъ и мисла.

Няма ляту, жеги вечи
сутринити мръзним
на обяд са разсъблечим
и са мръква бържи.

Есен доди и си викам
ко мий такоз криву,
камби, бамя кат си имам
и кумпот ут сливи?

Зимата дъл шъ изклякам?
То ранъ кът има -
и дръвца кат си насякам
бържи са замини.

На затуй кат доди есен
ногу са умислям
лятус кеф - си пея песен
пък ся са пищисвам.